Царево е български град, който в миналото е известен и с още две имена. Това са съответно Василико и Мичурин. Разположен е в южната част на страната и в наши дни е един от морските ни курорти, които всяка година се посещават от български и чуждестранни туристи. Намира се на близко разстояние до друг курорт – Ахтопол. Що се отнася до разстоянието до областното населено място Бургас, то е в размер на 70 километра в югоизточна посока. Едновременно с това градът изпълнява функциите на административен център на едноименната община. Малкото градче е разположено на полуостров, което определено го прави атрактивна дестинация за туристите. Бреговата ивица се характеризира с това, че има силно разчленен облик. Връх Папия се намира на юг от града, а надморската височина е 502 метра. От върха гледката към Странджа планина и градът е прекрасна, като това е предпочитано място за отдих от много туристи. Важна роля за развитието на района играят планината и морето като географски дадености.
Сравнително ниска е морската част на Странджа, намираща се близо до Царево. Тя е в размер на не повече от 100 до 600 метра. Покриват ги прочутите Дъбови гори, в които има различни растителни видове. В това число влизат габър, бух, орех и топола. Дивата круша и върбата също присъстват в пределите на горите, а все по-популярен напоследък е изкуствено култивираният бор. Средиземноморските и реликтовите видове също намират добра почва за развитие в горите, като се открояват няколко основни вида. Това са зелениката, лавровишната и лавровото дърво, които не могат да се видят на всички места. Бясното дърво е също интересен растителен вид, който вирее на територията на Дъбови гори. Нивите и пасищата са обработваемите земи, които преобладават за града и целия регион. Те обаче са сравнително малко и са главно съсредоточени и локализирани по южните полегати склонове и поречията на реките. За града планината Странджа има огромно значение, което произтича от голямото разнообразие на дивеч. Количествата му по всяка вероятност са били още по-големи в епохата на древността, когато ловуването е един от основните начини на хората да осигуряват прехраната си.
Всички животински видове, познати добре по българските земи, са представени в дивечовото странджанско разнообразие. Дивите свине, сърните и зайците са само малка част от видовете, които могат да се видят на територията на Странджа по всяко време. Царево и Мичурин са двете най-известни имена на населеното място, които то носи съответно до 1950 и 1991 година. Освен с тях обаче, то носи и още няколко имена, които са добре познати на историците изследователи и археолози. Това са Василико, Василикос и пак Василико до 1934 година. За произхода на Василико историците предлагат две версии, всяка една от които има своите привърженици. Според едната то произлиза от името на унищоженото от турците село Босилково в айтоския дял на Източна Стара планина. Според другата пък името е директен превод на гръцката дума за владетел или цар. Иначе част от спасилите се българи от нашествието на османците в Босилково се преместват да живеят в града, който днес е сред известните морски курорти.
